Новата инквизиция

by sometcriticalhoughts

Миналата събота, на 14.02.2015, се случи поредният атентат срещу свободата на словото, този път в Дания. Или по-точно два атентата. Първият от тях беше стрелба по кафене, в което се провеждаше дискусия за Исляма, като най-вероятно целта е бил шведския карикатурист Ларс Вилкс. Накратко Ларс Вилкс е известен с карикатурите си на Мохамед, в някои, от които пророкът е изобразен като куче. Вторият атентат се случва пред синагога в Копенхаген, където е убит един и няколко са ранени. И така реших да напиша няколко реда за тази нова вълна от антисемитизъм в Европа и за тази нова мода, появила се напоследък в европейските градове, да затваряш устата на сатириците с куршуми.

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.“

Така свещеникът Мартин Нимьолер описал страхливостта на интелектуалците по време на Втората световна война, които гледали във всяка друга посока, но не и към задаващата се буря. По същия начин ние говорим сладки приказки за това дали Ислямът е религия на мира или не, дали Християнството е най-голямото зло на света, дали войните, които води Америка са провокирани от Християнството или от чисто политически интереси и така нататък, и така нататък. Докато водим тези сладки разговори, други сравняват цели селища със земята в Нигерия[1], невинни карикатуристи[2] биват убивани в редакцията на вестника си посред бял ден в Париж заради „неподходящи“ карикатури, докато други карикатуристи[3] живеят в постоянна опасност за живота си в последните 10-тина години заради малка карикатура на Мохамед с бомба в тюрбана. Докато си бъбрим сладко, режисьори[4] биват убивани посред бял ден в центъра на Амстердам за късометражен филм, критикуващ отношението към жените в Исляма. Други[5] пък живеят с денонощна охрана на тайни адреси отново заради критикуване на гореспоменатата религия. Всеки, който се пошегува или критикува „Това-с-което-не-трябва-да-се-шегуваш“, или се излага на опасност, или поне трябва да се извинява за изказаното мнение. Не беше ли свободата на словото едно от основните права на човека, което всеки има още от раждането си? Това право май важи само за теми, които не засягат Исляма, или? Ако засегнеш тази тема започва едно гонение на вещици, само дето този път не от католическата църква, а от някого другиго. Каква е причината за тези гонения? Какво вдъхновява тази нова инквизиция?

За да се отговори на този въпрос, може да се погледне свещената книга на „религията на мира“, а именно Корана. В нея човек бързо може да открие интересни неща обясняващи този феномен – инквизиция в 21-ви век. Първо, в тази книга би трябвало да са записани думите на Аллах, което я прави перфектна за вярващите в него и както не веднъж се казва в нея, тя е съвършена и трябва да се приема буквално, да не се интерпретира и най-важното – не трябва да се променя! Засега добре, но в крайна сметка тя е написана от пророка Мохамед между 609г. и 632г. Понеже аз не вярвам в богове и пророци, за мен това е просто книга писана в началото на 7-ми век, представяща разбиранията на хората по това време. И тук идва проблемът – тази книга, писана през седми век, която за мен няма особена стойност, за други представлява перфектните думи и заповеди на Аллах, независимо че сега е 21-ви век и от написването ѝ са минали 13 века. Всъщност тази книга е нещото, което носи инквизицията в 21-ви век. И сега сигурно ще си кажете – „Какво толкова, просто една книга?“. Но не трябва да се подценява силата на книгите и идеите, които те носят. Един бърз поглед към историята на миналия век може да ни го припомни с всичките убити в името на социализма и нацизма. В името на тези идеологии и техните „свещени“ книги много хора през 20-ти век са извършили чудовищни неща. И то не някакви психопати, а напълно нормални хора под силата на колективната безотговорност, са допуснали Холокоста в Германия и множеството трудови лагери в СССР[6], в които много хора са влизали, но малко са излизали. Всъщност не само са го допуснали, ами всеки от тях по някакъв начин е допринесъл тези неща да се случат. И след лошия опит от миналия век да си кажеш „Коранът е просто една книга“ е признак на безотговорност. И с какво тази книга вдъхновява новата инквизиция? Какво пише в нея? За отговора на тези въпроси има различни интерпретации, но за мене едно е сигурно, в нея не пише за мир и цветя, колкото и на някои хора да им се иска. Ако човек си направи труда да прочете и 100-тина страници от Корана ясно ще види, че една от най-застъпените теми в него е разделението межди вярващи и неверници, като за този извод няма нужда да е магистър по ориенталистика или арабистика. Това е така, защото буквално на почти всяка страница от книгата се споменава каква награда ще получат следващите Аллах и колко сурово ще е наказанието за неверниците. Ако се спираше до тук, би било добре, защото съм убеден, че такива обещания и закани се намират и в други религии, но в Корана се стига и по-далеч. На неверниците се обещава не само сурово наказание след смъртта им, а и вярващите биват приканени или по-точно принуждавани да се бият с тях. При това като при други идеологии, като нацизма, се набляга на липсата на човешки качества на неверниците и на острата нужда за действие под влиянието на авторитет, независимо дали го искаш или не: “ Аллах знае, вие не знаете.“ И за да не бъда голословен, ето един от многото примери в Корана за такова отношение към неверниците:

Коран (5:33):

„Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение.“

Точно тази идеология, с нейната свещена книга, е вдъхновението за новата инквизиция и единствения цивилизован изход от тази ситуация е Ислямът да мине през своето просвещение както Християнството е направило в миналото, но това може да се случи само и единствено с действия на неговите последователи, а дотогава трябва да говорим за проблема и да критикуваме това, което заслужава критика, а не да гледаме в другата посока и да си казваме- „Това не ме засяга“.

  1. Боко Харам и случващото се в Нигерия
  2. Атентатът срещу „Шарли Ебдо“
  3. Кърт Вестергаард, карикатуристът нарисувал карикатурата на Мохамед с бомба в тюрбана.
  4. Тео ван Гог, който е убит заради късометражен филм, в който критикува отношението към жените в Исляма.
  5. Например Аян Хирси Али или Герт Вилдерс, но и много други
  6. ГУЛАГ, системата от трудови лагери в Съветския съюз.
Advertisements