Критични Размисли

Политика, Култура, История

Month: май, 2015

Нацизъм и Ислям

От октомври миналата година в Германия се е появило едно протестно движение „PEGIDA“[1]. Поради сравнително неясните си цели[2] (въпреки предполагам добрата мотивация на организаторите) към протестите на това движение се чувстват привлечени и други хора с неясни цели, бръснати глави и нисък интелект. По тази причина в момента на тези шествия се гледа като на някакъв вид наци-маршове и германците са изпаднали в ужас, че националсоциализмът се завръща. Още по-лошо обаче е, че вече всяка критика към идеологията на Исляма се приравнява с националсоциализъм (а Ислямът определено заслужава критика, но за това съм писал в другите ми постове). За да успокоя германците ще кажа, че нацистка Германия няма да се завърне. И защо? Просто защото за нацизма и Втората световна война е казано толкова много в уроци, в училище, във филми, в стихотворения и така нататък, че вероятността нещо такова да се повтори е почти нулева, поне не под същото име. Но за да не се появи вълкът отново със старите си нрави само че с нова кожа, трябва да се разбере същността на случилото се през Втората световна война. Трябва да се разберат добре причините предизвикали появата на нацистка Германия такава, каквато я познаваме от учебниците, защото тя не се е появила изненадващо от нищото…

Прочетете остатъка от публикацията »

Равни ли са културите?

Хората са равни или поне би трябвало да са равни. Би трябвало да имат равни възможности и успехите и неуспехите в живота им да зависят от тях, а не от външни фактори, като например диктатури, религии, отмъстителни богове и т.н. Но напоследък е станало модерно да се зачита, че и всички култури са равни, и не просто равни, ами даже еднакви, независимо какво проповядват и на какво се основават ценностите им. Дали това е наистина така? В тази кратка статия ще се опитам да отговоря на този въпрос. В случая ще се концентрирам върху две култури – ислямската и западната. Неслучайно я наричам „западна“, а не християнска, защото смятам, че отдавна културата на запада не се определя единствено от християнството.

Прочетете остатъка от публикацията »

Нарисува ли вече Мохамед?

Честит ден за рисуване на Мохамед [1] . Както сигурно сте забелязали в последните десет години [2], всяка рисунка на Мохамед така засяга нежните чувства на някои от неговите последователи, че започва едно горене на флагове, посолства, църкви, заплахи за убийства и немалко опити за такива [3] (за съжаление някои успешни [4] ). Но най-притеснителното не са самите убийствата, а станалото все по-модерното твърдение, че за тези убийства са виновни карикатуристите. Карикатуристите, които с помощта на молива и хумора си осмиват и критикуват това, което заслужава да бъде критикувано и осмивано, ли са виновни за убийствата? Или виновните са тези, които с помощта на оръжия и интелигентността си, която се равнява с интелигентността на хлебарка [5] и, които в името на фанатичната си идеология са готови да избият редакторите и карикатуристите на неедин вестник, ако им се отдаде възможност? На този въпрос се надявам да успеете да си отговорите сами, защото не съм чувал за нито един случай, в който някой да е умрял при вида на карикатура, но пък историята е пълна с примери за жертвите на опасни идеологии.

Прочетете остатъка от публикацията »

9 май и победата

Днес е 9 май, за някои Ден на победата. В този пост ще се опитам да разгледам кой и какво е спечелил на този ден. Като за начало, за да сме исторически коректни капитулацията на Германия влиза в сила на 8-ми май в 23:01 централноевропейско време. Но за празнуващите на 9 май светът се върти около друга точка, която се намира на повече от хиляда километра от Централна Европа и на тази точка по това време вече е било 9 май. Но да не издребняваме и да се върнем към въпроса за „победата“. Да наистина победата над нацистка Германия е нещо, което си заслужава да се отпразнува, но да видим какво се случва с победителите след тази победа. Да видим дали тази жестока война е завършила с щастлив край и дали нейните герои живеят дълго и щастливо, като в приказките, след края и.

Прочетете остатъка от публикацията »