Равни ли са културите?

by sometcriticalhoughts

Хората са равни или поне би трябвало да са равни. Би трябвало да имат равни възможности и успехите и неуспехите в живота им да зависят от тях, а не от външни фактори, като например диктатури, религии, отмъстителни богове и т.н. Но напоследък е станало модерно да се зачита, че и всички култури са равни, и не просто равни, ами даже еднакви, независимо какво проповядват и на какво се основават ценностите им. Дали това е наистина така? В тази кратка статия ще се опитам да отговоря на този въпрос. В случая ще се концентрирам върху две култури – ислямската и западната. Неслучайно я наричам „западна“, а не християнска, защото смятам, че отдавна културата на запада не се определя единствено от християнството.

За начало ще започна точно с отговора на въпроса – защо наричам ислямската култура „ислямска“ и защо не наричам западната култура „християнска“? Отговорът е прост – защото в по-голямата част от ислямския свят Ислямът има пълния контрол над държавата, а с това и над ценностите, законите, наказанията и културата в тaзи държавa. Защото в ислямския свят няма ясно разделение между религията и държавата, което прави и културата в тези държави „ислямска“. А защо тогава западната културата не е „християнска“? Защото още след края на Тридесетгодишната война (1618г. до 1648г.) в Европа е започнал процесът на разделение между църквата и властта. Това разделение е в пълна сила в момента и се нарича секуларизъм. За това и културата в Европа и останалия западен свят (САЩ например) се характеризира с множество ценности и свободи, често различаващи се от ценностите на църквата. За това и изказваните при всяка критика на Исляма твърдения от типа – „То Християнството и в днешно време избива много хора, вижте например войните в Ирак и Афганистан“, са неточни. И защо са неточни? Просто защото християнската църква няма власт над държавата, тоест тези войни не може да са религиозни, те се основават на политически цели. А дали тези политически действия са смислени или не, е съвсем друг въпрос, който няма да разглеждам тук. Църквата може и в днешно време да иска да избива хора, не знам, но дори и да е така, тя със сигурност няма властта да го направи и така и трябва да си остане!

След това малко отклонение от темата да се върнем към културите на запада и на Исляма и да видим на какво се основават те и в какво се различават. Ислямската култура, както сигурно вече предполагате се основава на религията Ислям. Но на какво се основава Ислямът и наистина ли е религия на мира, както много хора твърдят? В главите на някои модерни социалисти и други със сходни виждания може и Ислямът да е религия на мира, но в Корана и в живота на Мохамед не се вижда много от този мир, пък думата свобода изобщо и не съществува. Няма да изпадам в подробности по темата, защото аргументите за това мое твърдение се намират в свещените книги на тази религия. А тях може да си купите, прочетете и да прецените сами. Но все пак, за да знаете какво ви очаква в тях ще отговоря кратко на въпроса – какви са ценностите на ислямската култура? Според мен (на базата на това, което съм прочел в свещената книга на Исляма, на това, което съм чел за тази религия и пророка ѝ, и на базата на действията на нейните последователи), ислямските ценности се основават на пълното разделение между вярващи и неверници. Разделение между награди за вярващи и жестоки наказания за неверниците. В Исляма не се говори за права на човека, защото в Исляма само Аллах има права. В Исляма хората са просто подчинени на Аллах и ако наистина следват написаното в Корана, то не трябва да дават особена важност на живота, защото единствената му цел е през него да се докажат на Аллах. И какво изисква Аллах от последователите си – потискане и избиване на неверници, нетолерантност към последователи на други религии, омраза към всички критикуващи Исляма и борба с тези, които не му се подчиняват. И за да не кажете, че не съм разбрал правилно написаното в Корана, ще ви задам един въпрос: не е ли правил точно това пророкът на Исляма Мохамед? Или мислите, че с мирни преговори неговите последователи са завзели голяма част от света. Сигурно с мир са стигнали от териториите на днешна Саудитска Арабия до Източна Европа в едната посока и до Испания в другата? Като освен това са превзели голяма част от Африка и Азия. Като навсякъде, от където са минели последователите на „религията на мира“, за местните жители е оставал единствено изборът да се обърнат към Исляма или да умрат. Да не говорим за унищожението на местните култури, сриването на университети и паленето на библиотеки [1]. Но сигурно ще кажете, че и тези последователи на Исляма от миналото са били просто група фанатици, развалящи името на миролюбивата религия. Сигурни и самият Мохамед не е разбирал истинския смисъл на собствената си религия [2].

Сега накратко и за западната култура. Ако някаква част от нея все пак се основава на Християнството, то тази част се основава главно на идеи като десетте божи заповеди, които за нас в 21 век са нещо подразбиращо се, а не нещо, което имаме нужда някой да ни заповядва. Някои от тях също са ясно застъпени в законите ни, като например да не крадеш или да не убиваш, а пък други от тях са загубили значението си, като например „Да нямаш други богове, освен Мене.“ Много повече обаче западната култура се основава на общочовешки (или поне би трябвало да са общочовешки) ценности, като например основните права на човека, които всички хора трябва да притежават още от раждането си независимо от гражданство, пол, национален или етнически произход, раса, религия, език или друг статус. Това са правото на живот, правото на свобода и неприкосновеност, правото на свобода на мисълта, на убежденията, на мнението и т.н. На тези основни права се основава равенството между хората, за което споменах в началото на текста и на тези права се основава западната култура. Понеже те са общочовешки, всяка идеология отричаща или потискаща тези права, потиска не само равенството между хората, а и цялото човечество.

Това беше малък обзор на тези две култури, така както аз ги виждам и разбирам, оставям на вас задачата да намерите приликите и разликите и да прецените дали те са еднакви.

 

  1. Например ислямското нашествие в Индия, пък и имаме не малко примери от нашата собствена история, която се надявам да познавате.
  1. Цитати от Хадисите по отношение на джихада.

 

Advertisements