Бежанците

by sometcriticalhoughts

По темата за бежанската вълна от Сирия се говори много. Всеки има мнение, всеки е специалист, но по-голямата част от анализите по въпроса са много едностранчиви. В много от статиите и репортажите с лека ръка се отхвърлят всякакви опасения относно имигрантската вълна към Европа, а тези, които не заемат такава позиция изказват крайни твърдения граничещи с ксенофобия. Истината както винаги е някъде по средата. Това че ситуацията в Сирия е критична и че всеки нормален човек би избягал от там е нещо, с което предполагам повечето хора биха се съгласили. Но че има немалко рационални причини за опасения, е факт, за който се говори притеснително малко. За това и в този текст ще се концентрирам върху тази страна на монетата.

Основното, от което много хора се опасяват, е религията на голяма част от прииждащите бежанци, а именно Исляма. Има опити това опасение да се принизи и обеззначи, като към него се добави терминът ислямофобия. За съжаление обаче страхът и притесненията относно Исляма съвсем не са толкова ирационални[1], колкото на много хора им се иска. Ислямът далеч не е “религия на мира”, но понеже съм разглеждал този въпрос в други мои текстове тук няма да се спирам подробно на него[2]. Тази религия в по-голямата си част противоречи на някои от основните идеи, с които се характеризира европейската култура, като например основните права на човека, секуларизмът, демокрацията, равенството между половете, свободата да избираш партньора си, сексуалната си ориентация, религията си и така нататък. И при това положение е логично да си зададем въпроса дали тези хора ще са готови да се откажат от някои от основните идеи на своята вяра? Дали изобщо ще имат смелостта да я разгледат критично (съмнението в Исляма те прави почти неверник, а в Корана на неверниците се обещава вечно мъчение). Защото ако не го направят ще трябва да се конфронтират с един свят, в който важат съвсем различни правила, но най-вероятно, за да избегнат точно тази конфронтация ще се обособят в гета, ще започнат да изискват специални грижи и отношение, ще следват специални закони[3] и така нататък. Критичното разглеждане на Исляма е много вероятно да се окаже твърде голям интелектуален скок, за който малцина от бежанците ще имат интелигентността, желанието, информацията и възможността. А дори и някои смели и достатъчно интелигентни хора да се откажат от дивашката си религия и да предпочетат европейските ценности и свободи то това би ги поставило в голяма опасност сред останалите бежанци (наказанието в Исляма за вероотстъпниците е смърт). Добър пример за този проблем е Аян Хирси Али, бежанка от сомалийски произход, която в продължение на години живее в тайно жилище поради множество заплахи за живота ѝ просто защото критикува Исляма. За съжаление това не е единственият подобен случай.

Често се твърди, че процентовото съотношение на мюсюлманите в Европа няма да се покачи много с бежанската вълна и поради това няма защо да се опасяваме, че тя ще има негативно влияние върху европейската култура. Това звучи много добре, но реалността изглежда по-различно. И със сегашния брой мюсюлмани в Европа, тяхното присъствие има силно влияние. Свободата на словото е силно ограничена, има теми, които не може да се обсъждат, неща, които не може да се рисуват, шеги, които не може да се казват. А ако някой все пак се осмели да направи някое от гореспоменатите неща, резултатът често е кървав. Така че очевидно няма нужда от много хора, за да повлияят на общественото мнение, нужно е само да са достатъчно фанатични, агресивни и опасни, а след последователите на Исляма има много такива.

В крайна сметка бежанските вълни не само няма да подобрят особено и в дълготраен план нивото на живота на бежанците (като ги постави в напълно непознато общество с напълно различни навици, език, култура, закони, ценности и т.н. ), ами даже ще допринесе ситуацията в Европа все повече да се доближава до тази в страните, от които те бягат. И така или ще се наложи бежанците да се откажат от голяма част от културните и най-вече религиозните си особености, за да се интегрират успешно в нашето общество (което е малко вероятно), или ние малко по малко ще се поддадем на безкрайните искания и претенции. Докато Европа не се превърне в Европа, в която неверниците се преследват и избиват, Европа, в която не можеш невинно да се пошегуваш с Исляма и пророка Мохамед (дума да не става да ги критикуваш), Европа, в която се зачитат средновековни религиозни закони и т.н. и т.н. О, чакай това май вече се случва и само не знам къде ще избягаме, когато този процес стигне до края си.

П.П. Може написаното от мен да звучи мрачно и апокалиптично, но ако си направите труда да се поинтересувате по-обстойно от Исляма (религията на по-голямата част от нашите бъдещи съседи и съграждани прииждащи в момента в Европа), ще разберете, че опасенията ми са напълно реални. Така че четете, интересувайте се и мислете със собствените си глави, а не повтаряйте заучени фрази, защото от сегашните ни решения зависи много!

  1. Фобия (гр. phobos „страх“) – патологичен, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.

  2. Една статия, която с цитати от Корана показва, колко „миролюбив“ е Ислямът и още една, която разглежда дали Ислямска Държава е ислямска.
  3. Шариат

Advertisements