Нашето мултикултурно бъдеще

by sometcriticalhoughts

Днес попаднах отново на едно от онези леви бълнувания, които са станали много модерни сред европейските политици, особено сред немските. А именно изказването на “зеления” политик Стефани фон Берг, в което тя с радост и удовлетворение заявява, че след 20-30 години в Хамбург няма да има вече етничестки мнозинства. Е, с това сигурно има предвид, че няма да има германско мнозинство, защото се съмнявам по някакви магически закони всички етнически групи в Хамбург да се развият по подходящ начин, така че след 20-30 години броят на представителите им да е равно разпределен. И ако германците няма да са мнозинство по това време, то тогава кой ще е? Честно казано се съмнявам това да са поляците или българите или може би австрийците, та сигурно мнозинството по това време ще е от една група, много любима на левите ни политици- мюсюлманите. Все пак това е единствената етническа група в Германия, която расте експоненциално, а не се намира в демографска криза. В този текст ще се опитам да си представя това “утопично”, ляво, “либерално” общество от бъдещето, в което най-накрая лошите бели германци няма да са мнозинство и най-вероятно сега потиснатите, но по принцип миролюбиви последователи на“религията на мира” ще дърпат конците.

Наистина съм озадачен от радостта, с която Стефани фон Берг очаква това “светло” бъдеще. Все пак ако знаеше поне малко за културата, която все повече се разраства в Европа и в частност в Германия, щеше да знае, че тя не се базира просто на религия, която практикуваш вкъщи и по празниците, а на политическа идеология толкова тоталитарна, че абсолютната власт на Сталин и Хитлер, ще ни се стори като детска игра (просто защото за разлика от Аллах те са смъртни и каквото и да правят рано или късно губят властта си). И в това общество от бъдещето, където неизбежно ще се следват законите на шариата, защото по-голямата част от мюсюлманите по света искат точно това, нещата ще функционират много по-различно от начина, по който сме свикнали. Левите далеч няма да имат властта, на която се радват в момента, защото като атеисти, ще са най-нисшестоящите. Все пак както напълно еднозначно беше написано в предговора на едно немско издание на Корана, което четох, за последователите на религиите на книгата (християни и евреи) има възможността в едно мюсюлманско общество да живеят в подчинение и да плащат данък на мюсюлманите, но за последователите на други религии и атеистите има само две възможностти да се обърнат към исляма или да се бият[1]. Също и за така потиснатите от патриархата в днешно време феминистки положението няма да е розово. Под законите на шариата ще видят какво наистина значи неравенство между мъже и жени, когато нямаш право да излизаш от вкъщи без компанията на мъж, който отговаря за теб (баща, брат или съпруг). Когато модната колекция за пролет, лято, есен и зима е винаги една и съща. Когато под изнасилване вече не се разбира, че някой те е заговорил на улицата без твоето съгласие, а наистина е акт на принудителен секс. Освен това след такова изнасилване, според законите на шариата най-вероятно жената ще бъде обвинена в прелюбодеяние, освен ако няма петима свидетели от мъжки пол, които да потвърдят версията и. А прелюбодеянието се наказва със смърт. Също в това “мечтано” бъдещо общество жената ще има специална роля в семейния живот, все пак: “Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете! И благовествай вярващите!”(Коран 2:223). Също и хомофобията няма да е сериозен проблем в бъдещето, просто защото хомосексуализмът ще е забранен и ще се наказва със смърт (както е и сега в повечето мюсюлмански държави). Е, за съжаление все още ще имаме потисничество на религиозна основа, но то няма да се нарича както сега сме свикнали ислямофобия, а по-скоро антисемитизъм, а с останалите религии, проблемът ще е решен подобно на хомофобията, те просто ще са забранени и няма да съществуват. В светлото бъдеще също ще сме се освободили най-накрая от така омразните ни свободи, като например свободата на словото и изразяването. Мога да ви уверя, че ще живеем в свят, в който никой няма вече да рисува безвкусни карикатури на Мохамед и да се занимава с какъвто и да е вид сатира и с това да предизвиква оправдания гняв на благородните ислямски “борци за свобода”. Е, наистина, когато се стигне до там сигурно тези свободи ще започнат да ни липсват и може би ще разберем защо се е вдигал всичкият този шум покрай тях, но ще е вече малко късно. Мога да продължавам да пиша за това хубаво мултикултурно (или по-скоро “монокултурно”- ислямско) бъдеще, което така много ни рекламират, но мисля, че това беше достатъчно.

Сега си помислете това ли е бъдещето, в което искате да живеете след 20-30 години и искате ли да останем в историята като поколението, което се е отказало от напредналата си култура градена в продължение на векове, в името на мултикултурализма и някаква ирационална представа за толерантност и чувство на вина?


  1. Цитатът от предговора на Корана, който споменах: “Der Aufruf zur Kampfbereitschaft gründet vielmehr auf der Einteilung der Welt in islamische und nichtislamische Gebiete. Von seinem Selbstverständnis her ist der Islam eine Religion für die gesamte Menschheit. Daher befindet er sich automatisch in einer ständigen – auch kriegerischen – Auseinandersetzung mit seinen Gegnern. Diese müssen jedoch nicht zwangsweise zum Islam übertreten, sondern können sich durch die Einrichtung einer Steuer gewissermaßen freikaufen. Ihnen steht dann sogar der Schutz durch die muslimische Obrigkeit zu. Dies gilt allerdings nicht für Angehörige von schriftlosen Religionen. Sie haben nur die Wahl zwischen Konversion und Krieg“. Или преведено на български: “Заповедта за готовност за война се основава по-скоро на разделението на света на мюсюлмански и немюсюлмански райони. В същността си ислямът е религия за цялото човечество . Ето защо той автоматично се намира в постоянна – също и военна – конфронтация с опонентите си. На тях обаче не им се налага насилствено да приемат исляма, а имат възможността с плащането на данък, да откупят до известна степен свободата си. Тогава на тяхно разположение се намира дори защитата на мюсюлманските власти. Въпреки това това не се отнася за последователите на религии, които нямат свещенна книга. Те имат само избора между смяна на религията и война.“
Advertisements