Критични размисли за Бог

by sometcriticalhoughts

В интернет човек може да попадне на множество дискусии между атеисти и вярващи. Аз съм на мнението, че човек може да си вярва в каквото си поиска докато не пречи на другите покрай себе си. Освен това смятам, че за някои хора, които нямат желанието или интелектуалния потенциал да носят пълната отговорност за случващото се в живота им, сигурно е по-добре да вярват в някакъв външен авторитет, който да им казва какво да правят. Разбира се това важи само, когато този външен авторитет (при религиозните хора – Бог) ти заповядва да правиш добри неща, което за съжаление не винаги е случая. Но въпреки всичко това, когато се стигне до дискусия, смятам, че трябва винаги истината да побеждава, тоест позицията с по-добрите аргументи. Така че да разгледаме някои от най-популярните твърдения по темата.

Първо твърдение, че Бог е милостив, всезнаещ и е създателят на всичко. Това на пръв поглед звучи много добре, но ако се огледаме в света покрай нас или поне една от тези три точки не е вярна, или този Бог има много лошо чувство за хумор. Ако Бог беше милостив то това си противоречи с това да е всезнаещ, защото по света се случват ужасни неща и исторически погледнато винаги са се случвали. Тоест той или е мислостив, но не е всезнаещ, защото ако знаеше за всичко, което се случва и можеше да го промени, но въпреки това не го прави, то значи той не е милостив. Друг вариант е Бог да е милостив и всезнаещ, но да няма контрол над нещата и да не може да ги промени. Тогава естествено идва въпросът, как е създал вселената и земята и човечеството и всичко на планетата ни, ако не може да промени нищо? Логически погледнато със сигурност някое от тези три твърдения си противоречи с другите две. А ако Бог не е милостив, то тогава той напомня на някакъв всевластен диктатор, който никой нормален човек не би почитал. Ако пък не е всезнаещ или не е създател на всичко, то значи не е толкова всемогъщ, колкото ни го представят и просто няма никаква реална власт и можем да си живеем спокойно без да следваме заповедите му.

Но дори да кажем, че Бог съществува и е милостив, всезнаещ и всемогъщ, въпреки че вече видяхме, че логически това твърдение не е съвсем издържано, то какво представлява този Бог. Ако той е част от всичко, тогава той е част от нас и ние в същността си не сме отделени от него и в крайна сметка всеки от нас е Бог или поне част от него. Но това не съответства с гледната точка на големите монотеистични религии, където на Бог се гледа като на нещо външно, което ни е създало, наблюдава ни и ни съди и оценява. Но ако той е отделен от нас то значи той се намира някъде. Ако пък се намира някъде, то значи че той има големина, форма и начало и край, тоест той е нещо. А всяко нещо, което съществува е създадено от съставни части и също може да се разпадне на тези части. Тоест ако Бог е отделен от нас, то значи че той е нещо, а няма вечни неща. Тоест той не е вечен и следователно не може да е създателят на всичко и последният съдник, защото това предполага, че винаги го е имало и винаги ще го има. А ако Бог е част от всично и от нас, то значи ние в същността си сме него и можем да си живеем спокойно животите без да почитаме някакви външни недостижими авторитети.

Но да се върнем към някои не чак толкова метафизични твърдения, например това, че без Бог хората щяха да са напълно неморални и биха били неспособни да различават доброто от злото. Това твърдение малко ме ужасява, като си представя, че всички религиозни хора без свещените си текстове, които им заповядват какво да правят, биха започнали да убиват, крадът, лъжат и така нататък, само защото единствено тези текстове ги принуждават да не го правят. Не, сериозно, няма ли да е далеч по-добре да преценяваме кое е правилно и кое грешно на базата на здравия ни разум, на науката, на истината и така нататък. Не е ли добра максима да преценяваме едно действие спрямо това, дали то носи добро на максимален брой хора или зло, вместо да определяме всичко спрямо текстове на стотици години. Да не говорим, че при някои особено “миролюбиви” религии тези текстове заповядват неверниците да се избиват, поставят жените в ролята на второстепенни граждани, хомосексуализма, вероотстъпничеството и прелюбодеянието се наказват със смърт и така нататък. Освен това не виждат нищо нередно в педофилията и кръвостмешението, неща, които в секулярните общества отдавна не са на мода. Така че предпочитам да базирам светогледа си на здравия разум, логиката и науката и постиженията на мисълта, а не на някакви остарели книги, пълни с опасни идеи.

Като за завършек ще разгледам едно от най-любимите твърдения на мисионерстващите вярващи, а именно, че вселената е толкова сложна и комплексна, че не може да се е появила без създател. Тук аз ще задам един въпрос на вярващите в това – ако вселената е толкова сложна и комплексна, че има нужда от създател, то този създател не би ли трябвало да е още по-сложен и комплексен, което по същата логика не предполага ли, че и той има нужда от създател? И този сложен създател на създателя трябва да е още по-сложен, следователно и той трябва да има създател, и така нататък, и така нататък…

Advertisements